Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2021 04:05 - ТОВА НЕ Е ГРУПА за ПОЕЗИЯ, А НА ЕДИН ДВАМА САМОЗВАНЕЦА
Автор: sekirata Категория: Поезия   
Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

"Събличай се...

В очите ми се стичат

от плещите ти луди светлини.

Не дишай, мила...

Всеки дъх обрича на незабрава.

Хиляди вини със дрехите ти

в пода се разбиват вместо признание

и вместо думи. Не говори, любима,

всеки звук убива

неказаната нежност помежду ни.

Не зная милост!

Въглени пръсни и после

върху тях ще коленича.

От плещите ти луди светлини

неистово в очите ще се стичат!"

Това е пуезията на една доста нашумяла"пуетична звезда",която не спира да плюе И  по sekirata!

 ВСИЧКО ПО КАДЪРНО ВИ ПРЕЧИ!  СПРЕТЕ СЕ !

"Могат ли вербалната агресия и индустриалните количества хейт в Мрежата да достигнат критични нива и да се трансформират във физически последици за някого? Опасно място ли е вече Интернет? Оставям ви сами да си отговорите на тези въпроси, макар че за повечето от вас всичко това вероятно звучи като сюжет на книга или холивудски филм. "

"Не замърсявай душата си !
Не се рови в мръсотията , клюките и нечистоплътието !
Не съди и няма да бъдеш осъждана. Давай добро и ще получиш добро!
Баща ми казваше : " В лайно не стъпвай, защото ще се нацапаш!"

Познавам много хора ,които си траят и пак са мачкани .... съжалявани! Не искам да ме съжаляват и не мога да се МОЛЯ!


И ето едно друго творение-
Животът е...

"Целувам лодките на очите ти.
Изпивам сълзите-пързалка.
Погалваш житото на косите ми
и чувствам се малка.

Ветрища ръцете ти, кършат ме.
Брегът под краката се рони.
Животът е вечно завръщане
по улея от ирония."

Елате намерете моите .....лодки и ги целунете! Улей от ирония?! Точно улей ли?
Жито накоси и сълзи пързалка?!
Абе пуетесо, как нямаш срама от големите наши поети и писатели,особено мъртвите,как си позволяваш тази гавра,коя си ти ,госпожо самозванке?

И коментар към това велико произведение,най вероятно от от приятел или същото лице, но с друг ник-

"Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито…"

Искам да ме заведете при това детско корито и... "мъглицата" му?!
Ясно е защо  умирате от жажда.
Защото Ви е малко водата-плитко! Хи,хи!



СРАМ, БЪЛГАРКИ, Нямате нищо българско!!!


"Бодеш, като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.

Затъмняваш стъклата на моето време
подновяваш на лакти старите кръпки.
Над сто ризи уших ти… и вече боли ме
бод до бод е в сърцето - кървави капки.

Да не беше замръквал тогава в нощта,
да не бях ти давала подслон… и снага!
Да не бях осветявала и път със свещта,
онзи път, който стига навътре в душа.

Не чу „Моминството ми остави” дори,
нахълта в миг в сърцето… и в онзи кът.
Навярно по друго би било, да бях в зори
бележка аз открила „Вече съм на път”.

Но ти остана, продума ”Тук ми е добре”
сам леглото си постла, с платно от лен.
И от тогава в обувката прокъсана боде…
Боде, ала не искам нова… тази е за мен!"

2011





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 5243466
Постинги: 6036
Коментари: 3232
Гласове: 28497
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031