Иван Върбанов 

Петият президент на България е необходимо да поведе страната ни към нов полет. Спойката на окрилението – духовност, достойнство, идентичност, националният интерес.

Нуждаем се от държавен глава обединител, уважаващ и зачитащ историята, който да работи независимо единствено и само в интерес на българския народ и държава. Партийно неподвластен, корпоративно необвързан, честен, обречен на каузата България.

Петият президент трябва да гледа през очите на хората и да отстоява българските национални интереси. Да има силата да казва „НЕ”, да бъде коректив на парламента и изпълнителната власт. Очаквам новият български президент да бъде силен, но не силовак. Да бъде компетентен, мъдър, да бъде лидер. Защото крайно време е да полетим!

Функциите и правомощията на държавния глава са зададени в четвъртата глава на Конституцията. За мен сред най-важните са: упражняването на контрол върху законодателната дейност на Парламента, задълженията като върховен главнокомандващ, представителните функции и правомощия в контекста на международните връзки.

На следващия президент ще му е нужен характер, точна преценка, воля и твърдост. Той трябва да постигне обединение около национално значими каузи, да провежда външна политика, която да защитава безапелационно единствено националните интереси на България пред света.

И докато всеки ден се тресем от поредните вътрешнополитическите скандали – еднодневки, българските младежи напускат страната ни, инвестициите на годишна база са спаднали с 33%, новите поколения аварират духовно.

В България трябва да има свободна и независима преса. Настояваме за пълното осветляване на собствеността и произхода на капитала в медийния сектор. Тогава всичко ще се изясни и нещата ще си дойдат по местата им съвсем логично.

Не може и не бива страната ни да бъде превръщана в задния двор на Европа, в буферна зона на мигранти, страна в която дефилират чуждите монополи, в която думата справедливост все по-малко се изпълва с реално съдържание, в която законите не винаги са в интерес на гражданите, дом в който младите хора не виждат надежда и бъдеще и призракът на бедността шефства безцеремонно и повсеместно.

Политиците ни не желаят да усетят тревогите и притесненията на обикновените хора, да се солидаризират с надеждите на българските граждани. Все по-малко са решенията, които са съобразени с интересите на народа и които са в унисон с житейската правда и морал, с моралните норми и нравствените ценности, с човешката справедливост и доброта. Отдавна сме тотално разединени, а няма как да се измъкнем от дъното, ако липсва единство, духовност, култура, образование, наука, достойнство, историческа памет, държавност, хуманизъм, право и ред, уважение към правата и свободите на личността, икономически подем, българщина, съдебна реформа и т.н.

Време е да започне промяна. Ясно е, че упадъкът трябва да бъде спрян. Съдбата на страната ни, на живота ни - всичко е в нашите ръце и е функция от нашата свободна воля да работим за тоталния прогрес във всички направления.

Какви ще са съдбините ни - зависи от нас, от нашия глас.

Искам президент, който да бъде гласът на българите.

Затова ще гласувам - за нов полет!