Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07 20:23 - Как кучето Бък ни спаси от злополука
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 389 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.07 14:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КАК КУЧЕТО БЪК НИ СПАСИ ОТ ЗЛОПОЛУКА
image

Иван Върбанов

Първи ден от отпуската. Всички сме заедно. Решихме, докато подготвяме заминаването си, да се разходим на природа. Любимата дестинация - езеро и гора. Излизайки от вкъщи към нас се присъедини един стар приятел на Лъки - Бък. Двете кучета растяха заедно от почти бебешка възраст, когато бяха на 3 месеца, та до днес . Лъки вече е на 17. Бъки се присъедини, без покана. Тръгна с нас. Беше неотлъчно в компанията ни - когато спряхме за кафе, когато влязохме в малък магазин, за да си купим летни глезотийки, когато тръгнахме за сладолед. Придружи ни до голямата поляна, която е любимо наше място за отдих и медитация, срещу езерото. Водата ни релаксира по неимоверен начин, а и самата природна картина на хармония и красота. Стояхме, релаксирахме, отпочивахме и се радвахме на слънчевите лъчи и безгрижието. Нашият любимец Лъки се разхождаше на воля и се правеше, че не обръща внимание на досадника Бък. Не че се караха, но някак натрапникът нарушаваше монополът на внимание към Лъки и го дисхармонизираше. Времето беше спряло, любувайки се на природата и щастието да не си потопен в грижите на всекидневието. Изведнъж Бъки се качи на пейката, започна да ни бута с лапите си, с муцунката си - сякаш искаше да каже: Тръгвайте! Трябва да вървим! Ясно осъзнахме посланието, но не разбирахме защо това куче-гост нервничи и ни подканя да се прибираме по къщите?! Побутваше ни приятелски с лапите си, скимтейки, оглеждайки се. Елегантно ни подканяше, но после стана настоятелен. Бък бе странно упорит в сигналите си към нас и ние някак подсъзнателно се съобразихме с желанието му, дори на телепатично ниво. Неосъзнавахме защо го правим, но се подчинихме. Станахме и тръгнахме обратно към дома. Бък ни ескортираше деликатно. Вървеше плътно до нас, оглаждаше се и внимаваше при пресичането на платното. Дори, когато спряхме отново пред магазин, легна в краката ни и не ни пусна да влезем. Сочеше с поглед и глава дома ни и ни побутваше към блока. Подчинихме се. Пристигнахме пред входа и седнахме на пейката, преди да се приберем. Поседнахме и не разбирахме защо се подчиняваме на един добър приятел от квартала, но все пак не на нашето собствено куче Лъки? Бък бе изключително привързан към нас, но го изразяваше само при случайните ни срещи в квартала. Изведнъж, без да вали, на съвсем ясно време, пред нас на не повече от 3-4 метра удари гръм и се спусна светкавица. Удари колите пред нас. С Меги замряхме. Нямаше и секунди и нов гръм падна на 30 метра от ляво, а после - нов на 50-60 вдясно. Меги се уплаши, а аз доста се притесних. Всичко се случваше за секунди. След миг започна да вали. Дъждът прерасна във водна лавина, изви се буря, която се превърна в градушка. Потоп. След 10-тина минути всичко утихна. Бъки и Лъки лежаха в краката ни. Усмихваха се доволни. А ние с Меги разбрахме: Приятелят Бъки ни спаси. Явно всичко е усещал - електричеството във въздуха, задаващата се водна стихия, предвиждал е бедствието. Благодарим ти, Бък! Благодарим ти! 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 921740
Постинги: 363
Коментари: 361
Гласове: 247
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930