Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
25.07.2014 22:39 -
Кой съм аз?
Кой съм аз?
Иван Върбанов
Задавали ли сте си въпроса: кой съм аз? Мисля, че намереният отговор би бил най-голямата и ценна тайна за всеки от нас.
Е, ние все бързаме по лесния път, приемаме да възприемаме и да се идентифицираме с видимото, с физическия свят, със земните реалии, обективности, измерения, нужди. Колко пъти сме се опитали да усетим интуитивно онова, което съществува в невидимия свят, да се вслушаме в него, да почерпим мъдрост, да видим знаците около нас, да повярваме в силата на невидимото? Защо все избираме да се подчиняваме и да приемаме безапелационно законите на абсолютна физическата матрица, да й робуваме, заключвайки духовния свят и другите светове? Не ги отричаме, но сме плахи във възприемането им, във вглеждането в невидимото, в отварянето на новите сетива?
Фокусираме се предимно върху абсолютното физическо присъствие, по-лесно е, и по -успокояващо. Но, така не влизаме ли в живот на низки честоти, в низки измерения, потопени в илюзията на ежедневните грижи за оцеляване, драми, тръшкания, вълнения. И след години осъзнаваме, че голяма част от тях са се оказали мимолетни кадри от пълнометражния филм на живота ни, който тече на много повече невидими честоти, които даже не сме се опитали да проумеем….!
Истинската същност е в духа, душата, духовното. Кой би отрекъл, че частично познаваме себе си. Все си поставяме за цел да опознаваме другите, да се вглеждаме в света около нас, да се занимаваме с въпросите и мнението на околните, направеното от някого другиго, причините за това или онова действие на някого. А, не искаме да узнаем повече за самите нас. Защото, уверен съм в това, във всеки един от нас се съдържа огромна информация, която трябва да намерим и отключим.
Забравяме, че чуждото богатство си е чуждо, кръстът на другия си е негово бреме, съдбата на всеки е различна.
Често пъти ни се струва, че животът ни е много труден, друг път – безсмислен. Животът ще стане много лесен, ако се вгледаме в собствените си мисли, чувства, действия, чуем сигналите на физическото си тяло. И когато прибавим търпение и смирение, изведнъж нещата се проясняват. Идват чистите мисли, ясните чувства и емоции, лишени от омраза, отмъщения, гняв. Постепенно ще се пренастроим и за вибрацията на вселенската мъдрост, която ще приемем подсъзнателно за истина и ще успеем да проумяваме. Ние сме главните герои в света, който сътворяваме всеки ден.
Защо да не го направим хармоничен и изпълнен със светлина?
Изборът е само наш.
Приятен зимен сън, или честито пробуждане.
Иван Върбанов
Задавали ли сте си въпроса: кой съм аз? Мисля, че намереният отговор би бил най-голямата и ценна тайна за всеки от нас.
Е, ние все бързаме по лесния път, приемаме да възприемаме и да се идентифицираме с видимото, с физическия свят, със земните реалии, обективности, измерения, нужди. Колко пъти сме се опитали да усетим интуитивно онова, което съществува в невидимия свят, да се вслушаме в него, да почерпим мъдрост, да видим знаците около нас, да повярваме в силата на невидимото? Защо все избираме да се подчиняваме и да приемаме безапелационно законите на абсолютна физическата матрица, да й робуваме, заключвайки духовния свят и другите светове? Не ги отричаме, но сме плахи във възприемането им, във вглеждането в невидимото, в отварянето на новите сетива?
Фокусираме се предимно върху абсолютното физическо присъствие, по-лесно е, и по -успокояващо. Но, така не влизаме ли в живот на низки честоти, в низки измерения, потопени в илюзията на ежедневните грижи за оцеляване, драми, тръшкания, вълнения. И след години осъзнаваме, че голяма част от тях са се оказали мимолетни кадри от пълнометражния филм на живота ни, който тече на много повече невидими честоти, които даже не сме се опитали да проумеем….!
Истинската същност е в духа, душата, духовното. Кой би отрекъл, че частично познаваме себе си. Все си поставяме за цел да опознаваме другите, да се вглеждаме в света около нас, да се занимаваме с въпросите и мнението на околните, направеното от някого другиго, причините за това или онова действие на някого. А, не искаме да узнаем повече за самите нас. Защото, уверен съм в това, във всеки един от нас се съдържа огромна информация, която трябва да намерим и отключим.
Забравяме, че чуждото богатство си е чуждо, кръстът на другия си е негово бреме, съдбата на всеки е различна.
Често пъти ни се струва, че животът ни е много труден, друг път – безсмислен. Животът ще стане много лесен, ако се вгледаме в собствените си мисли, чувства, действия, чуем сигналите на физическото си тяло. И когато прибавим търпение и смирение, изведнъж нещата се проясняват. Идват чистите мисли, ясните чувства и емоции, лишени от омраза, отмъщения, гняв. Постепенно ще се пренастроим и за вибрацията на вселенската мъдрост, която ще приемем подсъзнателно за истина и ще успеем да проумяваме. Ние сме главните герои в света, който сътворяваме всеки ден.
Защо да не го направим хармоничен и изпълнен със светлина?
Изборът е само наш.
Приятен зимен сън, или честито пробуждане.
Руска експедиция открила уникално доказа...
Защо на Запад хората живеят добре ?
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
Защо на Запад хората живеят добре ?
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 677
