Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
02.03.2014 23:22 -
Приятели, моля за прошка !
Приятели, моля за прошка !
Иван Върбанов
Прошката е дар от Бог. Да можеш да простиш и да дадеш прошка ни прави чисти, силни и светли. Да си в състояние да простиш на онези, които са ни наранили е знак за духовна сила и увереност. Когато простиш, ти израстваш. Сърцето и душата са излекувани от раната, изправяш се, очите ти грейват и виждаш по-ясно светлината, огряваща житейския хоризонт. Защото болката и гневът са болести, които умират с прошката.
Да простиш никак не е лесно. Прошката не е за слабите.
Всеки от нас има своите тягостни и драматични моменти, епизоди или цели серии в живота си. За щастие, останали зад гърба ни…и някъде дълбоко скрити, запечатали се в подсъзнанието. Заглушена болка, писък, сълза, дори само стон…или …рана, която като че никога не може да зарасне, заедно с образ и случка, или просто лицето и името на човек….Резки в душата ни, които ни разяждат.
Кажете днес „прощавам“, за да се освободите и да почувствате отново полет и усмивка вътре дълбоко във Вас.
Няма никакво значение, дали човекът отсреща разбира и е заслужил прошката Ви. Да съдим не е наша задача. Важна е прошката - тя е подарък за теб самия. Зная, че едва ли ще получим някога извинение и обяснение, които да могат да разяснят причината за конфликта или сблъсъка, а и едва ли това ще има смисъл след толкова години. Но, ако искаш всичко да изчезне, да отлети, да отмине – прости ! Сега! Недоумението, мъката, гневът, болката, желанието за мъст са все емоции, които енергийно Ви свързват с онзи човек. Прошката, прекъсва тази верига и вече всичко е в ръцете на съдбата, транспонира се в космоса и вечността. А там, действат вселенските закони. Знаете прекрасно, нали ?!
Да си спомним мисълта на Оскар Уайлд: „Винаги прощавайте на враговете си. Нищо не ги притеснява по-силно от това! “ Прекрасно и точно казано.
Според китайците, състоянието на даването на прошка се оприличава с полета на птица, който отваря ума и позволява на мислите ни да се движат свободно. Доказано е, че гневът свива ума и ни заслепява.
Когато прощаваме, в никакъв случай не се отказваме от принципите или Истината. Просто, оставяме различните от нас зад гърба си, отдалечаваме се от отрицателните герои, от онези, които не разбираме, не усещаме, не им симпатизираме…или просто не са от нашата кръвна група. За да потърсим нашия отбор, хората с нашата ценностна система, нашия кръгозор, естетика, тези които споделят нашите представи за добро и лошо, любов и доброта, които усещаме близо до себе си, с които споделяме обща вибрация, мисли, емоции, с които усещаме, че намираме хармония или най-малкото баланс и покой.
Признавам, не е лесно да се каже „прощавай“, не е лесно да простиш от сърце и душа, никак дори ! Не е лесно да преодолееш страха, неприязънта, натрупаната обида или дълбоко загнездените в паметта несправедливи кинжали – думи или реплики, причинили кървенето на душата….. променили живота ти….!
Но е възкресяващо да простиш. Какъв е смисълът да живеем с вината или във вечни емоционални сътресения. Въпреки противоречивите чувства, въпреки лутането, въпреки вътрешното противостоене е нужно да простим. После, всичко отива в забравата. А съдбата винаги дава най-неочакваните решения на всяко недовършено житейско уравнение.
Поискай прошка и прости, за да полетиш напред и нагоре, свободен и чист!
Приятели, простете за неволните ми грешки! Аз отдавна съм простил!
Иван Върбанов
Прошката е дар от Бог. Да можеш да простиш и да дадеш прошка ни прави чисти, силни и светли. Да си в състояние да простиш на онези, които са ни наранили е знак за духовна сила и увереност. Когато простиш, ти израстваш. Сърцето и душата са излекувани от раната, изправяш се, очите ти грейват и виждаш по-ясно светлината, огряваща житейския хоризонт. Защото болката и гневът са болести, които умират с прошката.
Да простиш никак не е лесно. Прошката не е за слабите.
Всеки от нас има своите тягостни и драматични моменти, епизоди или цели серии в живота си. За щастие, останали зад гърба ни…и някъде дълбоко скрити, запечатали се в подсъзнанието. Заглушена болка, писък, сълза, дори само стон…или …рана, която като че никога не може да зарасне, заедно с образ и случка, или просто лицето и името на човек….Резки в душата ни, които ни разяждат.
Кажете днес „прощавам“, за да се освободите и да почувствате отново полет и усмивка вътре дълбоко във Вас.
Няма никакво значение, дали човекът отсреща разбира и е заслужил прошката Ви. Да съдим не е наша задача. Важна е прошката - тя е подарък за теб самия. Зная, че едва ли ще получим някога извинение и обяснение, които да могат да разяснят причината за конфликта или сблъсъка, а и едва ли това ще има смисъл след толкова години. Но, ако искаш всичко да изчезне, да отлети, да отмине – прости ! Сега! Недоумението, мъката, гневът, болката, желанието за мъст са все емоции, които енергийно Ви свързват с онзи човек. Прошката, прекъсва тази верига и вече всичко е в ръцете на съдбата, транспонира се в космоса и вечността. А там, действат вселенските закони. Знаете прекрасно, нали ?!
Да си спомним мисълта на Оскар Уайлд: „Винаги прощавайте на враговете си. Нищо не ги притеснява по-силно от това! “ Прекрасно и точно казано.
Според китайците, състоянието на даването на прошка се оприличава с полета на птица, който отваря ума и позволява на мислите ни да се движат свободно. Доказано е, че гневът свива ума и ни заслепява.
Когато прощаваме, в никакъв случай не се отказваме от принципите или Истината. Просто, оставяме различните от нас зад гърба си, отдалечаваме се от отрицателните герои, от онези, които не разбираме, не усещаме, не им симпатизираме…или просто не са от нашата кръвна група. За да потърсим нашия отбор, хората с нашата ценностна система, нашия кръгозор, естетика, тези които споделят нашите представи за добро и лошо, любов и доброта, които усещаме близо до себе си, с които споделяме обща вибрация, мисли, емоции, с които усещаме, че намираме хармония или най-малкото баланс и покой.
Признавам, не е лесно да се каже „прощавай“, не е лесно да простиш от сърце и душа, никак дори ! Не е лесно да преодолееш страха, неприязънта, натрупаната обида или дълбоко загнездените в паметта несправедливи кинжали – думи или реплики, причинили кървенето на душата….. променили живота ти….!
Но е възкресяващо да простиш. Какъв е смисълът да живеем с вината или във вечни емоционални сътресения. Въпреки противоречивите чувства, въпреки лутането, въпреки вътрешното противостоене е нужно да простим. После, всичко отива в забравата. А съдбата винаги дава най-неочакваните решения на всяко недовършено житейско уравнение.
Поискай прошка и прости, за да полетиш напред и нагоре, свободен и чист!
Приятели, простете за неволните ми грешки! Аз отдавна съм простил!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 677