Иван Върбанов

Софийската опера и балет винаги трябва да опазва ревностно нивото, класата и престижа си.
Пиша тези редове, защото се учудих силно от новината, която разпространи пресцентърът на културния институт, че Балетът на Софийската опера ще играе свое представление в хангар на летището.
По идея на своя директор.
В знак на преклонение и благодарност към спонсор.

Да, похвално е, че меценати подават ръка на Операта.
В лицето на Георги Спасов се дължи огромна благодарност за неговото сърдечно спомоществувателство към първия ни оперен театър. Шефът на авиокомпания предостави безвъзмездно, както обявиха от Операта, свой личен парцел в Панчерево, където бе изградена сцена и се изиграха редица представления на открито пред публика.
Браво на г-н Спасов! Чудесно! Всички трябва да сме признателни!
Чух коментари от артистите от балета, че са получили огромно уважение, внимание и грижа.
Отлично!

Но, да закараш трупата да играе в хангар на летището – на мен лично ми е малко в повече.
Ако директорът на Софийската опера искаше да се реваншира на своя спонсор/благодетел, а е логично това да е залегнало и в договор – едва ли на днешно време някой получава каквото и да било безвъзмездно, то не беше ли по подходящо специален спектакъл да се изиграе само за служитлите на въпросната авиокомпания ... в Панчарево, където са били ситуирани и другите летни спектакли за публиката?
Защо трябва да се ходи на крака при спонсор?
Ами ако меценат беше например тържището в Илиянци, то Операта щеше да играе свой спектакъл на пазара ли?!?!?!


На мен лично ми е любопитно и каква е финансово/търговската равносметка от това масирано излизане на няколко сцени.
Какви и колко са приходите, колко са посещенията и т.н.?
Няма да задаваме този въпрос на дирекцията, защото вече две наши писма с питания и конкретни въпроси остават без отговори. Когато поставяме остро теми и настояваме за отговори, вече се показа, че ПР-ите на Операта и директорът не искат да ги предоставят, а да използват медиите само за транслатор на техните ПР-текстове или за платформа за предварителна разгласа на продукциите. Но се бяга от сериозния и задълбочен разговор, от анализите, които са теми от ресора.

Все пак в централната градска част на София имаше много пространства, които можеха да бъдат използвани, дори Борисовата градина, Южния парк и т.н.
Защото за публиката също е предизвикателство да посети летни сцени, намиращи се в двата края на града – Киноцентър Бояна или Панчарево, особено в контекста на факта, че спектаклите са дълги и често около полунощ вече транспорт няма.
Да, стана ясно, че от площадките до града имало осигурен транспорт, но какво би правил човек без кола, след като го докарат до точка в града, а трябва да се отправи до своя квартал по никое време?

Трупата на Софийската опера и балет все пак не е придворен състав на повикване.
Трябва винаги да се пази името, нивото, класата, престижа!
Да се отстоява!
Внимателно да се премислят нещата.
Никой не е над Софийската опера и балет и не може да притежава или да си поръчва за частни представления най-престижната национална трупа, която е еталон на българското оперно и балетно изпълнителско изкуство, завоювала световното признание и слава през десетилетията по света!

Авиокомпании, банки, газови компании, застрахователни компании и т.н.компании и фирми, трябва да бъдат поласкани, че са предпочетени за партньори на Софийската опера и балет. За тях това също е част от корпоративния им имидж. Но, Операта трябва да се опази от това да бъде на колене пред когото и да било, по никакъв повод. Защото това е Светая Светих на националното музикално - сценично изкуство, на създаването на изпълнителски образци, част от музикалната съкровищница на страната, символ и емблема на България!

Приемайте подкрепа, но никога не бъдете на колене!