Иван Върбанов, журналист
Главен редактор на
Списание "БЪЛГАРСКА ОПЕРА"

София, 26-11-2020 г.

Много на брой оперни компании и театри бяха принудени да отменят своите продукции и представления, отстъпвайки пред КОВИД-пандемията, която облада целия свят. В Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Испания, Франция, САЩ ... Театрални брандове като Ла Скала, Баварската държавна опера, Берлинската държавна опера „Унтер ден Линден“, Комише опера - Берлин, Парижката опера, оперният театър Лисеу в Барселона, Цюрихската опера ... А, да не забравим, че Метрополитън бе пръв в така критикувания от някои "лош" път на затваряне. Хавайската опера също даде заден и обяви нулеви периоди, прекрати производството на спектакли и избра сигурността на артистите и публиката пред заплахата и риска от КОВИД 19.

Трябва да отчитаме, че за частните трупи рискът - икономически, мениджърски, имиджов дори, е огромен. Защото планирането е с години напред, договорите с гост-звездите винаги са с клауза за форсмажор, заложено е изплащане на неустойки, а свободните артисти е трудно да бъдат съхранени и привлечени отново, след време, на същите условия.

Но при нас нещата стоят по съвсем друг начин. Държавата ясно каза, че заплатите на артистите и разходите за режийни - ток, вода, осигуровки, парно и т.н., са гарантирани.

Да, правителството разписа съвсем ясно какво може да се прави и случва, и какво - не. Питам се: къде е разделителната линия между онова, което е правилно (законно) и онова, което е нужно да се направи, с оглед намаляването до нула на риска за здравето на творци и публика? Какви трябва да са мотивите и кои са "правилните"/верните гледни точки?

На хипотезата "Затваряйте!" се явиха опоненти с тезата: "Но, трябва да живеем и да продължаваме да правим изкуство!". Когато бактериологичната война е обхванала всичко и всички до степен на червен риск, кои са правилата и принципите, които трябва да следваме?

Нима в театрите няма болни артисти или хора, които идват на работа прикривайки своите заболявания? Или няма други, чийто семейства са болни, но пристъпват прага на работните площадки, за да запазят работата си? Факт е, че вече доста хора на изкуството преминават през изпитанието КОВИД 19. Други са пасивни приносители. Трети - предстои да преминат.

На война като на война. Фронтовата линия е ясна, врагът - също. Стратегията е спусната. Тогава защо трябва да се нарушава? Допустимо ли е? И от кого? На каква цена?

Не бих поставил нищо над защитата и здравето на хората. Нищо! Никакви висини, героични постижения, амбиции за доказване. Защото всичко това няма значение, ако цената е човешки животи и жертви. Нали?

Камен Чанев направи своя дебют на 6-ти ноември в "Отело" на сцената на Старозагорската опера. После заболя, премина през агония, а след това - отлетя във вечността. Може да се случи навсякъде и на всеки. Но този урок не трябва ли да ни изпраща ясното послание за нещо?

Или какво - да очакваме пак и пак, ден след ден, черната сводка в поредния ден, която ще упомене новата жертва дадена в жертвоприношение на това зло, което броди сега по земята. Трябва ли сами да се принасяме в жертва или да жертваме другите?

ПЪТЯТ Е ОПЕРА ОНЛАЙН

Кога ще разберем, че не сме по-велики от другите, че не сме по-даровити /въпреки че толкова ни се иска все да сме първи, единствени, богоизбрани, неповторими, велики, на върха на световния пиедестал/. Нима някой може да допусне, че другите нации и елитни професионалисти са по-глупави, по-страхливи, по-неузрели или по-плахи. Защо никой от нашите смелчаци не допуска, че другите демокрации и нации са по-мъдри и по-умни.

Отдавна бе посочен пътят: онлайн концерти, видеоизлъчване в интернет, представяне на камерни продукции или дори спектакли през екраните на телевизори, компютри, смартфони, таблети и други дигитални устройства. Добрите маркетолози знаят как да продават билетите си за зрителите онлайн. Банкирането е елементарно. Днес можеш да си купиш билет с едно натискане на бутона на телефона през интернет. Елитните театри създадоха свои каталози, цели плейлисти със заглавия от репертоара си. Така те не лишават своята вярна публика и меломаните от досег с тяхното изкуство. Но разбраха, че това е правилната трансформация днес и сега - във времето на война. Бактериологична!

Ерата и епохата са такива - дигитални! Това е! Разберете го! Всичко вече е в интернет. Медии, магазини, компании, комуникация, изкуство. В това измерение, за което няма граници да бъдеш във виртуалния салон на всеки театър по света. Нима българска постановка не би могла да се пласира за зрители от целия свят? Буквално! И това да бъде новия пазар - оперна публика от всички държави. Не само онези, които физически биха влезли в салона, при 30% капацитет на залите?!

Да, изкуството се потребява на живо. Но, когато срещу теб се стреля: или отговаряш на огъня, или отиваш в укритие. Не се хвърляш самоубийствено с гърдите напред срещу опасността, за да бъдеш пронизан от куршумите. КОВИД 19 е невидим. И затова много хора го подценяват. Ние все не вярваме на онова, което е невидимо. Докато не се сблъскаме очи в очи с най-лошото. А тогава обикновено е късно. Много късно.

Дигиталната трансформация на операта е нужна. Тя идва. И тя е пътят. Другото ми прилича на самоубийство. Поне докато тръбите не свирят отбой. Не искам след това неравно сражение да броим жертвите. Нека всички да се върнат към живия живот. Към живото изкуство. Към добротата, смирението и Светлината..., които ще победят!

Трябва да проумеем, че интернет може да е единствения ни път днес. Че е новия живот, новата форма, новата трансформация. Дистанцията е постижима през екраните. С помощта на новите технологии можем да надградим и получим нови преживявания от класическото изкуство. Стига да знаем как да го направим, стига да има професионалисти, които да го сътворяват. И да има специалисти, които да го проведат. Да имаме смелостта да признаем, че това е новото време. Дори без да можем да го разберем.

Новото измерение на класическото изкуство е ДИДЖИТЪЛ ОПЕРА / ОПЕРА ОНЛАЙН.
Вярвам и зная, че е така.

Трябва да оцелеем! Трябва да останем живи! След края на пандемията. Трябва да я надживеем! За да можем отново да ходим на опера. След края на войната. Бактериологичната!

Не искам да чета повече некролози за колеги и приятели!
Не искам повече да чувам скръбни вести за никого!
Няма да го понеса!

Искам просто да се наслаждавам на живото изкуство, когато опасността отмине!
И всички отново да са на сцената!
Всички!

Ако трябва да избирам измежду човешкия живот и екстаза от изкуството, избирам човешкия живот!
А Вие?