Автор: Иван Върбанов  

ТВ-форматът "Ергенът" свърши.
Най-накрая!  Гледайки го, понякога си мислех, че би могъл да се нарича "Харемът". А защо не и "Евгенът"? Или "Дон Жуан", "Жиголото" …
Даваме ли си сметка и осъзнаваме ли какви са посланията на този привнесен отвън формат по лиценз?
На какво учи младите, какви стереотипи и какви ценности формира, какво възпитава и какви модели за подражание задава?  

Какво видяхме?
Видяхме в национален ефир в последните месеци, че един мъж прави кастинг за любовта на сърцето си.
Момичетата са в жестока конкуренция, като всяка една от тях гради отношения, инвестира емоции, вгражда душата си, за да спечели сърцето Му. 

За капак - в схемата са включени и родителите - и на момчето, и на финалистките.

И нали осъзнавате,
че ако девойките сами се подлагат на самоунизителния експеримент - да се състезават за сърцето на младежа, гледайки как той се натиска и целува с дузината други конкурентки - интензивно и равнопоставено с всяка една по равно, то в психологическото издевателство влизат и възрастните родители на момичетата и Ергена, които обаче трудно могат да превключат, че това е тв формат и вид игра, докаго се впускат в обстоятелствата и предизвикателството така, както биха го направили и преживяли в живота - сякаш посрещат или избират годеница/булка.  

Без да съзнават, 
че всъщност състезанието е тв-проектиран харем, доколкото момчето успоредно се забавлява с дузината момичета - целува ги, сваля ги, натиска ги, обяснява им колко са готини и как той би искал да се сближи с всяка една от тях и т.н.  

Така не учим ли подрастващите, 
че може да си влюбен в едно момиче, но това да не ти пречи да имаш връзка и отношения с още десетина други?! 
Че не си длъжен да бъдеш само с момичето, което обичаш, а можеш да се забавляваш с още много други, и в това няма нищо укоримо.
Че не си длъжен да си й верен, да си само с нея, а точно обратното - можеш да се целуваш и да си интимен - дори пред очите на своята любима.  

Извинете, но това не е анализ, 
а буквален превод на всичко онова, което форматът показваше по време на своето излъчване.  

Да, със сигурност това е грандиозен ПР за главния герой - Евгени.  Защото той присъстваше в праймтайма в продължение на седмици, свиреше, аудиторията свикна с него и сега, сигурен съм, ще търси своя любимец, за да го види и чуе на концерт и да го следва.  

Но какво спечелиха участничките във формата? 
Освен унижението си и 5-минутната слава - не мога да си представя какво друго?
И извън, пак казвам, унижението, загубите, подвеждането, че всяка една от тях е дамата на сърцето на пианиста - Дон Жуан, и въпреки болката и разочарованията, които, на всичкото отгоре, станаха публични. 
И раните, които, със сигурност, ще носят в душите и сърцата си девойките с разбити сърца, психики и души. 
Заради подигравката и излъганите надежди ... заради късното осъзнаване, че са били водени за носа, че са били манипулирани, че са били залъгвани - особено онези, стигнали до полуфинал и финала.   

Горката Елена, и горката Мика!  

Сега си представете поучителните послания, които биха предали на публиката огледални формати на този, които биха могли да се казват: "Момата", "Снахата" или "Изкусителката" …  

Помня първия сезон на "Ергена", 
когато тв - сюжетът завърши с фиаско, когато трябваше да получи своето продължение в реалния живот.
Имам усещането, че фиаското ще се повтори и сега, след края на втория. Защото видях истинската голяма любов на Елена към Евгени,  защото съм убеден, че тя ще следва обещаното и ще преследва докрай обекта на своята любов - "Ергена", ще се бори и няма да го остави. 
Защото видях, че майката и бащата на пианиста - герой харесаха изключително много Елена, а не Валерия. 
Защото публиката усещаше с всяка фибра, че Валерия е свръх амбициозна и че по-скоро той е увлечен по нея, дори от пръв поглед, но не толкова й тя. 
Защото Валерия не спира да повтаря, че кучетата и котките от приюта й са на първо място.  

Елена бе по зрялата,
по-дълбоката и истински изпепеляващата любов, жената - вречена в своя любим, която ще му е вярна, ще го боготвори, ще направи всичко, за да бъде животът им приказка, ще го допълва, ще е до него и родителите му, и е в хармония с него и света му.
Валерия е млада и незряла,
която след като постигне целта ще иска и ще търси нови цели и хоризонти. Която, както самият той определи, е беля. Неясни и хаотични приоритети и ценности, сякаш привлечена от Евгени, но дали не водена от амбицията само да спечели шоуто, но не и заради самия него. 

Модел с приют, поставящ домашните си любимци пред любимия, неглижираща традициите и обичаите, които изискват и спазват в семейството на любимия й. 
Всичко това вече изгражда дисонанси и дисхармония в отношенията и света, който двамата трябва да изградят съвместно.  

Ще видим какво ще е продължението на тв - версията
между двамата в реалния живот.
Но, остават притесненията ми относно смисъла, относно идеята и моделите, които задава това шоу. 
И на кого ще се сърдим след време, ако видим, че децата ни копират 1:1 онова, което виждат като отношения от малкия екран?!
Дали в живота всичко това е позволено и може ли да съществува, без да срещне отпор? 
И дали в реалността не действат други закони?  

Аз зная отговорите ... , а вие?