Постинг
05.02.2017 16:36 -
Празноти и докосвания
Автор: lyuliak
Категория: Тя и той
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2017 14:25
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 06.02.2017 14:25
Много често си мечтаем, как ще намерим любим човек, и ще си паснем във всичко както две съседни парченца от пъзел. Дори да не сме го изричали, вътрешното ни очакване е това...
И когато нещо в парченцето отсреща не пасне, ние го сменяме - докато сме млади, докато имаме самочувствие... Ала когато вече сме обвързани и открием, че имаме хлабини с отсрещното парченце от пъзела, и дори с времето някои от тях се разширяват (понеже човек е живо и променящо се същество) ние не търсим така леко замяна, но започваме да роптаем... тихо, гласно, или "придружено с гръмотевици".
Колкото и да виждаме, че много хора са така, ние не можем без болка да приемем тази изненадваща липса на пълен уют, на пълна подкрепа ... търсим вина у другия, оневиняваме себе си, стопляме се на чужд или дори на опасен огън. И продължаваме да роптаем.
Това е така, докато не разберем, че тези празнини между нас и партньора, между нас и родителите или близкия ни приятел, са неслучайни и представляват Стаи. Това са стаите за общуване с невидимия свят. Там, когато никой не те подкрепя, можеш да останеш сам и да общуваш с Единствения... Това са обиталищата, където, подобно на цар Давид, можеш да Му изплачеш: "Кой имам освен Теб?"...
Не е нужно човек да остави работата и близките си, за да преживее даровете и силата на монашеството. Достатъчно е да поканим невидимия Гост в стаите на своето нещастие...
А за партньора? Когато спрем да го приемаме като идеален, ние ще подновим грижата си за душата, а не само за удоволствието му. На практика, ние ще се събудим. И ако не се поддадем на изкушението да го превърнем набързо във "враг", ще се превърнем в негов искрен и верен приятел. Защото, вярност има само там, където има изпитания. Каква вярност, когато и без това ти е комфортно с човека?
Друго, което рядко оценяваме, е, че когато в някои неща не сме единомислени с партньора, ще ги преценим много по-внимателно. Всъщност, пълното и постоянно единомислие е нещо опасно. Дори и святите хора са спорили, и тогава по плода се е познавала Истината, а по търпението към различната гледна точка - братството.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
И когато нещо в парченцето отсреща не пасне, ние го сменяме - докато сме млади, докато имаме самочувствие... Ала когато вече сме обвързани и открием, че имаме хлабини с отсрещното парченце от пъзела, и дори с времето някои от тях се разширяват (понеже човек е живо и променящо се същество) ние не търсим така леко замяна, но започваме да роптаем... тихо, гласно, или "придружено с гръмотевици".
Колкото и да виждаме, че много хора са така, ние не можем без болка да приемем тази изненадваща липса на пълен уют, на пълна подкрепа ... търсим вина у другия, оневиняваме себе си, стопляме се на чужд или дори на опасен огън. И продължаваме да роптаем.
Това е така, докато не разберем, че тези празнини между нас и партньора, между нас и родителите или близкия ни приятел, са неслучайни и представляват Стаи. Това са стаите за общуване с невидимия свят. Там, когато никой не те подкрепя, можеш да останеш сам и да общуваш с Единствения... Това са обиталищата, където, подобно на цар Давид, можеш да Му изплачеш: "Кой имам освен Теб?"...
Не е нужно човек да остави работата и близките си, за да преживее даровете и силата на монашеството. Достатъчно е да поканим невидимия Гост в стаите на своето нещастие...
А за партньора? Когато спрем да го приемаме като идеален, ние ще подновим грижата си за душата, а не само за удоволствието му. На практика, ние ще се събудим. И ако не се поддадем на изкушението да го превърнем набързо във "враг", ще се превърнем в негов искрен и верен приятел. Защото, вярност има само там, където има изпитания. Каква вярност, когато и без това ти е комфортно с човека?
Друго, което рядко оценяваме, е, че когато в някои неща не сме единомислени с партньора, ще ги преценим много по-внимателно. Всъщност, пълното и постоянно единомислие е нещо опасно. Дори и святите хора са спорили, и тогава по плода се е познавала Истината, а по търпението към различната гледна точка - братството.
Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks
Няма коментари