Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.08.2015 23:15 -
София - Бурса - Мудания - София
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2420 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2015 14:44
Прочетен: 2420 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 05.08.2015 14:44
София - Бурса - Мудания - София
СОФИЯ - БУРСА - МУДАНИЯ - СОФИЯ
Иван Върбанов
Посещението ми в Турция - в Бурса и Мудания, като част от делегацията на СБЖ, бе незабравимо. И не само заради това, че то бе първо за мен в южната ни съседка. Но, много повече, заради топлината на човешките отношения, заради вниманието и уважението, заради грижата и необяснимата силна привързаност към нас от страна на нашите домакини от Асоциацията на журналистите на Мудания.
Пристигайки в крайморския град се насладихме на уникалната красота на Мраморно море и на къщите - досущ приличащи на пловдивските или тези във Велико Търново. Бях стъписан, защото още в първите часове на пристигането ни бяхме спирани от непознати хора по улиците с думите: Вие българи ли сте? Ние - също.
Изключителна разтърсваща емоция бе кодирана в тези непосредствени контакти. Те - българските изселници в Турция, ни гледаха с очи препълнени с любов към България и към нас самите, независимо, че за тях бяхме напълно непознати. Разговаряха с нас с такова умиление и топлота, с каквото, уверявам Ви, не е говорил и най-верният Ви приятел.
Прекланям се пред всичко онова, което те са изпитали и преживели. Прекланям се пред сърцата и душите им, които въпреки преживените критични обстоятелства - променили живота и съдбата на цели фамилии, са запазили голямата любов към Родината. Да! Голямата любов към България бе първото голямо чудо на което бях свидетел.
При всичките ни срещи с кметове на градове и общини чувахме с огромно изумление високи оценки за делото и приноса на нашите сънародници към икономическото развитие, духовността и културата на Бурса и околностите. Не напразно в община Кестел, област Бурса, донесените корени от ягоди от българи през далечната 1950 г. стават част от герба на града.
Връзката с България сякаш е кодирана навсякъде в Бурса .
Дори кметът на тримилионния град - Реджеп Алтепе, призна при сърдечната ни среща в кметството, че майка му е от Пловдив. Фактите, че баща му е роден в Скопие, а съпругата му е от Кавала илюстрираха единението и регионалната симбиоза на балканските страни и народи.
"Турция е най-големият приятел на България. Ние искаме да работим заедно за единението на народите ни, независимо от конюнктурата, мнението на политиците или натрапените догми". Това бяха само част от важните послания, които чувахме по време на срещите ни с представителите на местната администрация.
Делегацията на СБЖ бе на посещение в Бурса и Мудания по покана на Асоциацията на журналистите от Мудания. СБЖ стана гарант и партньор на медиен проект на колегите ни от Турция, финансиран по европейски програми и фондове. Председателят на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, като водач на делегацията и основен двигател на реализацията на проекта, бе посрещната навсякъде с признателност и респект. Огромното уважение на турските журналисти бе в отговор на пълната подкрепа от страна на Снежана Тодорова, подадената ръка от страна на Председателя на СБЖ, вярата в екипа на проекта и насърчението и съдействието за успешен финал. До края на годината турските журналисти ще представят филм за еволюцията на българските медии от времето на прехода до днес. Всички ние очакваме с нетърпение да видим обобщението и анализа на нашите партньори, които ще представят на лента погледа си към нашата медийна среда.
По време на посещението си гостувахме в множество информационни агенции, печатни издания, телевизионни канали, медийни издателски групи. Респектирани сме от силата на държавата и отношението към журналистите. Голяма част от медии в Турция са финансирани именно от държавата. Журналистите притежават специални паспорти и имат особен статут, който им дава множество привилегии. От една страна държавното финансиране със сигурност можем да разчетем като инструмент за контрол, но от друга - като грижа, нали?
Турция, в очите ми, е държавата в която се случва икономическо чудо. Нищо, че турските граждани се редят за визи, за да дойдат в България. Ние, европейците, сме доста назад спрямо тях. В много отношения!
Важното е, че си партнираме, че сме на една вълна, че обменяме сърдечност, уважение, доброта.
Ние, журналистите, сме посланици на нашите държави и народи. Следвайки истината, трябва да умеем да я описваме такава, каквато е. С мисията да градим едно по-светло и модерно бъдеще за нашите деца. Аз вярвам, че това е правилният път.
Аз намерих нови приятели - Ердоган, Явус, Ясмин, Озге, Айнур, Шефкие, Катя, Жоро, Мехтун, Надя и Тодор, Евгени, Ники, Айше, Еркан, Онер, Недим, Сази...
Ние прекрачихме границите на натрапените матрици, наслагваните предразсъдъци и догми, напук на тръбените пропагандни тези и конюнктурни отношения. Познавайки историята, уважавайки и пазейки традициите, следвайки ценностите, изграждайки новите хоризонти, следвайки нашите смели мечти.
Заедно вярваме, че "Свободата зависи от нас".
СОФИЯ - БУРСА - МУДАНИЯ - СОФИЯ
Иван Върбанов
Посещението ми в Турция - в Бурса и Мудания, като част от делегацията на СБЖ, бе незабравимо. И не само заради това, че то бе първо за мен в южната ни съседка. Но, много повече, заради топлината на човешките отношения, заради вниманието и уважението, заради грижата и необяснимата силна привързаност към нас от страна на нашите домакини от Асоциацията на журналистите на Мудания.
Пристигайки в крайморския град се насладихме на уникалната красота на Мраморно море и на къщите - досущ приличащи на пловдивските или тези във Велико Търново. Бях стъписан, защото още в първите часове на пристигането ни бяхме спирани от непознати хора по улиците с думите: Вие българи ли сте? Ние - също.
Изключителна разтърсваща емоция бе кодирана в тези непосредствени контакти. Те - българските изселници в Турция, ни гледаха с очи препълнени с любов към България и към нас самите, независимо, че за тях бяхме напълно непознати. Разговаряха с нас с такова умиление и топлота, с каквото, уверявам Ви, не е говорил и най-верният Ви приятел.
Прекланям се пред всичко онова, което те са изпитали и преживели. Прекланям се пред сърцата и душите им, които въпреки преживените критични обстоятелства - променили живота и съдбата на цели фамилии, са запазили голямата любов към Родината. Да! Голямата любов към България бе първото голямо чудо на което бях свидетел.
При всичките ни срещи с кметове на градове и общини чувахме с огромно изумление високи оценки за делото и приноса на нашите сънародници към икономическото развитие, духовността и културата на Бурса и околностите. Не напразно в община Кестел, област Бурса, донесените корени от ягоди от българи през далечната 1950 г. стават част от герба на града.
Връзката с България сякаш е кодирана навсякъде в Бурса .
Дори кметът на тримилионния град - Реджеп Алтепе, призна при сърдечната ни среща в кметството, че майка му е от Пловдив. Фактите, че баща му е роден в Скопие, а съпругата му е от Кавала илюстрираха единението и регионалната симбиоза на балканските страни и народи.
"Турция е най-големият приятел на България. Ние искаме да работим заедно за единението на народите ни, независимо от конюнктурата, мнението на политиците или натрапените догми". Това бяха само част от важните послания, които чувахме по време на срещите ни с представителите на местната администрация.
Делегацията на СБЖ бе на посещение в Бурса и Мудания по покана на Асоциацията на журналистите от Мудания. СБЖ стана гарант и партньор на медиен проект на колегите ни от Турция, финансиран по европейски програми и фондове. Председателят на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, като водач на делегацията и основен двигател на реализацията на проекта, бе посрещната навсякъде с признателност и респект. Огромното уважение на турските журналисти бе в отговор на пълната подкрепа от страна на Снежана Тодорова, подадената ръка от страна на Председателя на СБЖ, вярата в екипа на проекта и насърчението и съдействието за успешен финал. До края на годината турските журналисти ще представят филм за еволюцията на българските медии от времето на прехода до днес. Всички ние очакваме с нетърпение да видим обобщението и анализа на нашите партньори, които ще представят на лента погледа си към нашата медийна среда.
По време на посещението си гостувахме в множество информационни агенции, печатни издания, телевизионни канали, медийни издателски групи. Респектирани сме от силата на държавата и отношението към журналистите. Голяма част от медии в Турция са финансирани именно от държавата. Журналистите притежават специални паспорти и имат особен статут, който им дава множество привилегии. От една страна държавното финансиране със сигурност можем да разчетем като инструмент за контрол, но от друга - като грижа, нали?
Турция, в очите ми, е държавата в която се случва икономическо чудо. Нищо, че турските граждани се редят за визи, за да дойдат в България. Ние, европейците, сме доста назад спрямо тях. В много отношения!
Важното е, че си партнираме, че сме на една вълна, че обменяме сърдечност, уважение, доброта.
Ние, журналистите, сме посланици на нашите държави и народи. Следвайки истината, трябва да умеем да я описваме такава, каквато е. С мисията да градим едно по-светло и модерно бъдеще за нашите деца. Аз вярвам, че това е правилният път.
Аз намерих нови приятели - Ердоган, Явус, Ясмин, Озге, Айнур, Шефкие, Катя, Жоро, Мехтун, Надя и Тодор, Евгени, Ники, Айше, Еркан, Онер, Недим, Сази...
Ние прекрачихме границите на натрапените матрици, наслагваните предразсъдъци и догми, напук на тръбените пропагандни тези и конюнктурни отношения. Познавайки историята, уважавайки и пазейки традициите, следвайки ценностите, изграждайки новите хоризонти, следвайки нашите смели мечти.
Заедно вярваме, че "Свободата зависи от нас".
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 677