Иван Върбанов

Медийната среща случила се пред очите на еврокомисар Нели Крус бе очаквана, до някъде тъжна, но и точен автопортрет на случващото се в тукашните географски ширини. Гилдията се събра в представителството на ЕК в София, заради писмото на независимите журналисти, работещи в различни малки и големи медии, които бият камбаната за ситуацията в БГ. 

Зададената като "Дискусия за свободата на словото"  се превърна в огледало и  придоби облика на участниците в нея -  журналисти, главни редактори, издатели, Съюзи....редовите журналисти нямаха думата....! В крайна сметка, след края на  историческата среща пред арбитъра от Брюксел, никак не успяхме да покажем  общата си загриженост за състоянието на медийната среда, защото всичко бе подчинено и презентирано през призмата на завоювани или отстъпени  позиции, сблъсъци, конфликти,  нападки-отговори, перчене в посока кой е по-по-най..!

Апелът на Венелина Гочева проблемите да се решат в професионален кръг, като че загатва за  вероятността от едно далечно  бъдещо примирие „а защо не поглъщане)  между издателските съюзи. Все пак, нали за примирие  е необходима волята  на враждуващите страни?!

Не бих се съгласил с тезата на Радо Чолаков, че дигитализацията обрича на смърт печатните медии - и заради новите процеси и търсенето на функциониращи бизнес модели, и заради отказа ми да приема теза аналогична на тази, че телевизията ще погълне киното, което не се случи. Диджитъла и принтът са форми, които ще съжителстват - естествено при различна себестойност на създаването им и различни потребителски обеми и групи.

По време на срещата, слушйки не разбрах: защо ЕК трябва да се намеси, за да ни оправи?! Толкова ли сме безсилни един пред друг  да наложим правила, регулация, да изискаме прозрачност, да заложим самите ние обективност, професионални стандарти, коректност, пазарна конкуренция. Боя се, че вчерашният "стоп-кадър" на диагностиката, която предсатвихме за средата и себе си, не бе удачна.  Да, проблеми има, конфликти - също. Но това не е ли необходимият катарзис, през който трябва да преминем самите ние, сами,  за да се пречистим, да отпадне мимикрията, да останат силните професионални играчи, част от еволюцията на медиите?

И още - защо трябва ЕК да проверява харченето на комуникационните пари по програми? Нима тук не съществуват правораздавателни и съдебни органи?

Е, ако днес  не  успяваме да намерим решенията,  какво предстои  на фона на изборите - гореща зима и ескалиращо лято? И  защо отново на срещата на гилдията, някой произнесе като знаме името на Алексей. ЗАЩО? ПР или политическа пропаганда и защо тук?

Жалваме се пред другите от самите нас,  воюваме помежду си, хвърляме едни другиму компромати, създаваме реалити саги за омаксаряване на тоз или онзи журналист, после - отвръщаме на удари, викаме арбитри да посочат добрите или отличниците, водени от неистовото желание не само да  оцеляваме, но и да доминираме, да бъдем високата и единствена трибуна, да бъдем първите и единствените, нашият глас да е най-силният....

А забравяме, че демокрацията, обществото, медиите, живота ни - всичко е дело и функция на нас самите, на това какви сме ние, защо сме такива, можем ли да се променим, какви искаме да бъдем, към какво се стремим и можем ли да го достигнем....вече....?

Считам, че Нели Крус ще отнесе  в Брюксел тревогата, загрижеността и съчувствието  към онова, което видя, чу и разбра за медиите в България. Сега остава самите ние да се изправим лице в лице срещу себе си, срещу приятелите си, срещу враговете си и да намерим себе си, да си отговорим от светлата или тъмната страна ще застанем, дали искаме и можем ли да бъдем честни и достойни хора, журналисти и медиатори, които да работят за благото на държавата и народа си? Не искам да мисля, че сблъсъците и войните между медиите в България е режисиран процес. Не искам да си мисля, че самите ние сме толкова лоши.  А и кой ли има нужда от болна гилдия? Зная - ключът е в нас! Но и волята да посегнем към него и да променим всичко.

Въпросът е КОГА?