2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Иван Върбанов
Комисията по култура и медии в 43-ото Народно събрание събра медийния бранш в зала „Изток“ на Парламента, за да представи добре режисирана версия и да артикулира вариантите на медийни трансформации, които се задават. По отношение на двете обществени медии – БНТ и БНР, както и отнасящи се до регулаторните органи – СЕМ и КРС.
Медийната гилдия отдавна се подгрява от повтарящите се все по-натрапчиво страхови хипотези за събирането на Съвета и Комисията в единна структура и появата на Държавен медиен холдинг, в рамките на изкуственото сливане на националните радио и телевизия.
И ако сред мотивите за едната асимилация можем да открием поръчка и възползване от ситуацията на изтекли мандати, то във втората ситуация – тази на обществените медии, със сигурност може да бъде разчетено желанието за финансово облекчение на бюджета и разчистване на неудобни журналисти от тези две големи медии.
Финансовото министерство вече предприе рестрикции към Радиото и Телевизията – вярно, в различни моменти и на различни етапи. БНТ оперира с 65 милиона лева, субсидията на БНР е 42 милиона лева. Разбира се, че Главният ковчежник мечтае за мига в който държавните медии ще работят срещу общ осреднен бюджет. Пък и изкуственото обединение би бил добър претекст за оптимизация /ама, че дума/, която означава съкращения.
Тези медийни хипотези битуват от известно време в пространството. Преповтарят се по кабинети, на четири и повече очи, коментират се следствията и евентуалните контрадействия.
И ето, че днес този медиен шлагер прозвуча и по време на дискусията в Парламента, която инициира парламентарната медийна комисия. В присъствието на потърпевшите – председателите на двата регулатора и генералните директори на Радиото и Телевизията.
Дискусията бе отлично програмирана, откъм драматургично развитие и ред на изказващите се. Поантата бе извеждането на посланията към аудиторията – да се създаде работна група, която да започне работа по сценария за законодателните стъпки, които да доведат до медийните метаморфози. Не се разбра на кой точно принадлежи авторството и политическата воля за „ъпдейтване“ на сегашното медийно статукво – на реформатори, на десницата, на левицата? Устремът обаче бе демонстриран. И заради заявената притча, както за ревизирането на Закона за радиото и телевизията - не само в частта му за удължаване на мандатите на шефовете на БНТ и БНР, но и заради гениалната идея да се появи нов своеобразен Закон за медиите, призван да регламентира как точно да става регулацията в интернет.
Правилно! Регулация, регулация и пак регулация! Стига с тази свобода – на словото и на журналистите! Апропо, сред поканените на дискусията нямаше редови журналисти. Но, нали грижата за журналистическата професия и труд си е грижа на самите журналисти. Е, да – за тях мисли и СБЖ. Но, какъв парадокс, на председателя на най-голямата професионално-творческа организация у нас – СБЖ, не бе дадена думата, за да представи своето мнение сред колегията. Снежана Тодорова дори бе поставена пред абсурдната ситуация да чуе, че не тя, а неин колега е представляващ на Съюза?! Това твърдение излезе от устата на председателката на медийната комисия, която бе влязла в ролята на водещ и модератор, давайки думата на хората попаднали в оня списък.
Упрекът към държавата, че е абдикирала и е запокитила някъде в ъгъла грижата за БНТ, дойде от Вяра Анкова. И с право. Защото да следваш мисията - обществен тв оператор, да налагаш еталон на качествено съдържание, да бъдеш многообразен в програмата си и да внедряваш нови технологии, но без да имаш достатъчно пари за всичко това, изглежда като „Мисията невъзможна“. Въпреки, че екипът на Анкова доказа, че може да се развива и да прави телевизия на зрителя с много креативност, обективност, професионализъм, налагайки трайно марката на медия с високо доверие на зрителите. Усилия, които заслужават адмирации. Дали обаче SOS -зовът на Бойко Василев, че днес е последният шанс за самосезиране на държавата и отключване на рога на изобилието по отношение на БНТ ще бъде чут, само можем да гадаем?!
Гендирът на БНР провокира своеобразен словесен дуел с представителите на СЕМ и КРС, като хвърли ръкавицата с упреци и бележки за двустранните отношения към надзорниците. Резултатът не бе видимо положителен, освен, че се чуха оригинално поднесените гледни точки, агресиращи на моменти, по отношение на обясненията и емоциите между отделните субекти.
Така или иначе времето за избор на генерални директори на БНР и БНТ наближава неумолимо. Кой и как ще ги избира? Законосъобразен ли ще бъде вотът за един или друг кандидат, с оглед на изтеклите мандати на членовете на КРС и СЕМ? Ще се случат ли бързи промени на едни или други текстове и постановки в закона, за да бъде улеснено изпълнението на спусната политическа поръчка? Ще успеят ли опитите да бъдат овладени двете държавни медии от властта? Кой ще се качи на върха на пирамидата и на каква цена?
Предстои да видим продълженията ... според сценария, който явно стартира.
Но, ще бъде тъжно да осъмнем с нов закон за печата, или за медиите. Ще бъде тъжно и ако типично по български вземе та регулираме и свободното съдържание в глобалната мрежа. Цензура като в Китай! Явно някой доста е уплашен от многообразието на гледни точки и мнения и алтернативата на официозните гласове и медийните монополи. Планът е това да бъде пресечно - веднага и на всяка цена!
Чудя се дали не би било удачно да преименуваме ведомството на Вежди в Министерство на културата и медиите. За да има принципал на ниво изпълнителна власт. Така всичко ще изглежда много по-лесно.
Така че – смело напред! Да реализираме медийните хипотези. Веднага нови закони, регулации, сливания и оптимизации, медиен холдинг и приватизация чрез медийни ООД-та. Всички журналисти на къса каишка!
Идват избори ... Пък и след 180-ото място не можем да паднем.
Защото по-надолу няма!
Свободата зависи от нас!
Все още!