Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2012 21:40 - ЗАЩО МНОЗИНА ТЪРСЯТ САМО БЛЯСЪКА НА СУЕТАТА?
Автор: ivanvarbanovtv Категория: Новини   
Прочетен: 1485 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 02.01.2013 16:24



ЗАЩО МНОЗИНА ТЪРСЯТ САМО  БЛЯСЪКА НА СУЕТАТА?

Иван Върбанов

Защо мнозина не търсят  съвършенството в изкуството, а само блясъка на суетата?


Не мога да разбера, кое стои в основата на желанието на мнозина артисти да бъдат на сцена: стремежът им за съвършенство в изкуството или преди всичко суетата и неистовото желание да наложат собствената си персона над другите, да дефилират  своето его и име с чувство на превъзходство,  наслаждавайки се и жадувайки за слава, аплаузи, преклонение към величието и безсмъртието им….

Напоследък, се сблъсквам с множество подобни герои. Наскоро една известна певица, на която и предстоеше концерт, ме обезпокои над 10 пъти в последните 2 дни преди планираната си изява, за да ме попита: кой ще я снима, интервюира, къде ще се покаже, в кой сутрешен блок са я поканили? 

Забелязвам,
че много млади певци се втурват към фабриката за мечти, водени от желанието  да станат популярни, бързо да гостуват на големи сцени,  да влязат в голямата игра,  да заработват големите пари. Бързат да имат онова, което са постигнали онези, истинските преди тях. Да надскочат легендата, или най-малкото да я направят своя и реална. В името на целта се  включват  машини от ПР кампании, протекции, лансиране, налагане на името, наемане на цял отбор агенти, компромиси, готовност за всичко и то на всяка цена, в името на успеха.  А кандидат – звездите забравят, че в истинското изкуство, посветените много лесно разбират и различават кой колко струва, кой е диамантът  и кой -фалшификатът. Важното е да светиш със собствена светлина, не  с отразена. И не след дълго за претендентите идва крахът – неуспехи, невъзможност да „пробият”, идва гневът, болката от болезнената амбиция, която избуява и предоставя цял арсенал от действия и постъпки, за  постигане на така желания успех. 


Най- интересни са младите, които искат всичко да се случи сега, веднага и в тази секунда. Те смятат, че всичко започва от тях. Те са велики, ненадминати и онези преди тях / артисти / са част от някаква мафия некадърници, които се поддържат един друг. В стаята с огледала, често се случва младата звезда така да се надуе, че да спука сама балона или да не издържи на налягането, създадено от височината и просто да не издържи на счупването на образа си!

Истината е, че съвършенството идва с години труд, дисциплина, търсене, порастване. Идва с развиване на сетивата, с цялостното отваряне на мирогледа, с проглеждането, с навлизането в голямото познание. Дори, с прекрачване на нематериалните ракурси на нови невидими измерения, които обективистите обичат да наричат вдъхновение, прозрение, феномен, муза, космическо знание, необясним творчески процес…

На мнозина им се иска, но на малцина им е дадено да бъдат велики, гениални, творци – легенди. Квази- звездите разбира се имат своето място в пространството и това на пазара на арт индустриите. Така, както има бутици на оригинални марки, и магазини за втора употреба или за левче. Разнообразието обаче, не трябва да поставя в заблуди потребителите /публиката/ и продавачите на таланти от фабриката за звезди.


Ненапразно,
италианските белкантисти ревностно пазят голямата тайна на красивото пеене. Дори я предават на посочени от тях певци, които да продължат традицията. Има много педагози, които считат, че преподават белкантово пеене, както и певци, които харчат милиони, за да го научат. Колко са близо до истината или са изцяло в илюзията на копирането, е много спорно състояние. Майсторите, овладели голямата тайна, често са скромни и големи личности, като че неземни хора – далеч от суетата и от маргиналността. Питам се: дали Паганини, Моцарт или Антонио Страдивариус биха се интересували от пресконференции, интервюта и участие в сутрешните блокове?


Търсенето на съвършенството в изкуството е като труда на учените, търсещи рецептата на безсмъртието. Адреналина е в самото търсене и в следващото откритие, до което достигаш.
А разликата между истинския и повърхностния /търсещ само блясъка/ артист, е като между истинската и изкуствената елха, като разликата между топлината от огъня на камина и печката – духалка, като между верността на истински приятел и лицемерието на многолюдната армия от добри познати, които бързо те забравят в трудности.

Научих се да виждам истинските от фалшивите хора. Това е разочароващо, но и важно умение. Мисля си, ако след „края на света”  спре интернетът и мобилните телефони, колко от моите приятели ще ме намерят очи в очи, за да ме попитат : КАК СИ? ИМАШ ЛИ ПРОБЛЕМ? ИДВАМ ДА ПОБЪБРИМ!

Та на финала, бих искал да кажа на висок глас на мнозина: приятели – артисти, в търсенето на успеха, блясъка, шеметната кариера  и аплаузите, най-важното е не устрема, не височината, а това да устоиш на времето. Това е белег, че си бил значим и стойностен. И ако не успеете да сте следващия Павароти, Гьоте или Чаплин, то вината е само и единствено във Вас, и в съдбата, че не го е разрешила да се случи…..защото……вече сте проумели и знаете отговора? Ако ли не, ви очакват още много прераждания!








Гласувай:
3
0



1. joysii - Защото рекламата е половината от ...
19.12.2012 10:24
Защото рекламата е половината от успеха.
И защото публиката рядко цени истинския талант.
Радва се повече на визия и шоу.
Така ми се струва.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivanvarbanovtv
Категория: Новини
Прочетен: 1684498
Постинги: 706
Коментари: 361
Гласове: 429
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930